С червените ботушки и топли ръкавички

Опитвам се да "обуя" ботушки и да сложа ръкавички на двата първи класа в нашето училище, но няма да може- ще се наложи децата да подскачат на едно обуто краче или да топлят само една ръчичка :) Но без помощ от джуджетата, силите ми стигнаха "само" за 50-тина броя. Почти съм приключила-остава само да напишем по едно кратко стихче на гърба и да ги опаковаме заедно с други дреболии изработени от майките- коледни гипсови форми, а който не умее да изработи нещо- наказахме го да донесе шоколадови коледни фигурки:)Надявам се малчуганите да са доволни.

Нямам търпение да кача още снимки- дотук имам 8 неуспешни опита, затова ще участвам при фуриите само с тази снимка, в крайна сметка предизвикателството не е за количество :)

Коледа та дрънка

Тази година наистина дрънка Коледата! Затрупана съм от всякакви поръчки- като почнем от близките, та стигнем и до техните колеги...на никой не мога да откажа, така, че режа, лепя, ама хич не ми е празнично. Надявам се, като приключа със поръчките да има време да направя някоя картичка за душата:) Но да започна с показването. Първата много важна поръчка е от съпруга ми-иска три картички за хората, които го посрещнаха, приютиха и помогнаха при пристигането му в Испания. За мен това означава да направя специални картички, които да изразяват топлотата на празника, да се свързват с уюта на дома. И какъв по-добър символ от камината- с весели пламъци в нея и празнично украсена. Вложих старание(не че няма недостатъци, де) във всеки детайл-и в тухлите, и в дървата в огнището, и в огъня. Надявам се да се харесат на получателите и те да почувстват нашата благодарност и добри пожелания!

Ще я включа във второто забавлятелство- Коледа, та дрънка и при Щурчо.