събота, 6 март 2010 г.


Няма да крия, че не обичам 8ми март. Малко пресилен ми се струва, но няма да навлизам в подробности, за да не развалям настроението. Въпреки това ми мнение, приготвям подаръци за близките окло мен жени- майка ми, сестра ми, свекървата. Засега съм готова само с картичката за сестра ми, която вече изпратих. Изпратих и и това стихотворение, защото и тя като мен е мъжка майка.




Синът ми ме кани на танц.

Моето малко момче ме прегръща

с вдигнати слаби ръце,

но вече нежни по мъжки...

Сериозен и притеснен

ритъма иска да схване.

Прехапани устни, поглед вперен във мен...

Моето малко мъже ще успее...

Аз съм негова дама.

В първия танц на живота му

повежда го мама.

Нека това бъде подарък и за всички други мъжки майки.




Няма коментари: