За празника и още нещо

Тони беше написала тези дни, че се опитва да направи публикуването в блога, част от ежедневието си, но не се получава. Тези думи важат с пълна сила и за мен. В ума си пиша по три публикации седмично, подбирам си цитати от книгите,които чета, записвам дори някои мои мисли и впечатления, но до публикуване все не стигам. Когато сядам пред компютъра вече настроението, порива да запиша нещо е отминал. Да си призная най-често тази нагласа се губи в домакинстването. Няма да ви разказвам колко и какви са домакинските задачи на една жена, майка на две деца, но след няколко часа шетане съвсем губя вдъхновение. Наложих си тези дни да довърша две картички с оцветени картинки-в последно време само ми се оцветяваше, дори започнах да се "изкривявам професионално"- заглеждам водещите на новините, героите в сериалите за това как точно пада светлината върху косите им, къде и колко са затъмнените места в лицата им. Разглеждам рисунки в нета да видя как са оцветили лицата, какви цветове са използвали. Е далече съм от професионалистите, но усещам напредък. В следващите две картинки харесвам как се получиха косите, при лицата искам да успея да придам повече изразителност, но се надявам с опита да се подобря. Тази е първо оцветената, със старите ми моливи, и тена на лицето е прасковен. Цветята трябваше да са рози, но като видях предизвикателството на Мила-също като..., ги трансформирах в макове. Сега вече ми се правят и други картички с макове:)Избягах малко от скеча, но пък наваксах с маковете. Ще включа тази в това предизвикателство при картичкофуриите. А тази ще отиде при котешкото забавлятелство, зашото е оцветена с новите моливи. Тена и е малко по розов, а при косата съм използвала мед и злато, но според мен не са ми дали истинско злато, аса ми пробутали само позлатено сребро:) А днес получих подарък си за за деня на жената-нови дизайнерски хартии и нова книга, и нямам търпение да използвам хартиите. А по повод днешния празник- ето моето откритие за деня- стихове на Валентин Йорданов за жената: Не ти желая да си светлина. Не ти желая да си нежно цвете. Достатъчно е все да си жена, а тя е обобщение на двете! Жената е желание, копнеж. Жената е трептене и наслада. Жената все е цел и е стремеж. Жената е безкрайна изненада! Поздрав за всички приятелки и последователки- сигурна съм, че всяка една ще познае себе си в тези красиви стихове. Хареса ми и публикацията на Точица по повод празника, покрива донякъде и моето усещане за този ден, а има и интересни коментари. А сега лека нощ от мен, докато не съм загубила искричката си вдъхновение:)