Започнах тази картичка с ясната идея как искам да изглежда. Исках точно да изразя меланхолия- сиви, убити тонове,но все пак шала да изпъква, да свети, и чашата да е другото топло петно- планирах го червено,но лилавото само се намести на картичката. Надписа не се връзва с настроението на картичката, но какво пък- с подходящо послание на вътрешните страници мисля,че мога да намеря подходящ човек или повод. До тогава аз ще и се порадвам.
2 коментара:
Много е нежна, интересна и наистина малко меланхолична...
Мда.. всичко без надписа е в прекрасна хармония и навява мисли за малко умора, миг на отдих с чаша топъл чай. Леко тъжна, но за непоправим оптимист като мен, просто малко почивка преди поредния скок :)
Вярвам наистина че е така :)
Публикуване на коментар